Ей, аз съм писател – не читател!!!

Posted: July 29, 2008 in Artless

Скъпи читателю, отпусни се мързеливо, в своя унес. Предвкусваш ли блаженството? Нагласи удобно възглавницата, предварително си донеси цигарите и пепелника и в никой случай не забравяй запалката или кибрита (в зависимост от книгата). Също можеш да си приготвиш ненормално количество слънчогледови или тиквени семки, а нищо не пречи и от двете, напълни чиния с ягоди или череши, абе каквото душа пожелае! Не забравяш ли чиния за отпадъците?!

А навън …!

Навън е разкошно лятно утро или по-скоро вече е ранен следобед, и ти още от вчера си чакал този трепетен момент. Книгата лежи до теб, и като че те приканва мълчаливо и нескромно с девствените си корици, с многото си съблазнително бели страници, а ти се правиш, че не я забелязваш, но и ти, и тя занете, че само се правиш! Всъщност пръстите ти треперят да я разгърнат за първи път, а умът колкото и да се върти около други мисли, неизменно се връща на книгата. Даже да си я чел – не ‘даже’, а още повече ако си я чел и знаеш колко неповторима е! Копнееш този път да се потопиш в малките й подробности, в унасящата й музика! И няма сила на този свят, дори и милата ти прегърбена баба, която да те откъсне от четенето, когато вече си започнал. От време на време, опитвайки се да не откъсваш очи ще преместваш тежеста на тялото си от едната на другата си отекла ръка и ще отпиваш от нещо, което си забъркал, и което отдавна е изстинало, и изобщо не си спомняш какво е – та ти дори не осъзнаваш, че поглъщаш нещо! Блестящият ден зад прозрачните завеси ще дава все по-малко светлина, докато стане невъзможно да различаваш буквите и тогава ядосан ще станеш и размърдваш вкаменелите се крайници, а бабчето щастливо се заблуждава, че най-накрая ще изядеш супата, която тя за пети път претопля. Но ти само ще стигнеш до ключа на осветлението, ще щракнеш припряно и ще заемеш отново неподвижната си поза, този път по корем. Бабата ще вдигне неразбиращо ръце и ще излезе на двора да сподели на съседката, че май нещо не се чувстваш добре!

А на зазоряване прочетените страници ще обгърнат съзнанието ти с пеперудените си образи и ти изнемощял и щастлив, с невиждащи очи, и усещане за изпълнен дълг ще заспиш наркоманския сън на читателя.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s