Закон за движение по пътищата. Или „I will survive“ Sofia Remix

Имам колега, който много обича да кара колело, дотолкова че идва с него на работа. Ами ако всички тръгнат на работа с колела? Ами ако всички вземат да носят напазаруваните стоки в многократни еко чанти? Ами ако някой наистина вземе да хареса Nina Simone? Къде отиват устоите на българското общество възпитано върху постулати като; „много хубаво не е на хубаво“, „всяко зло за добро“, „летото ходи со дрешка, зимъска со лебец“. Как ще се усука душата на балканеца – този феномен на антикултурата, който се поздравява с „Къде си бе, да те еба!“ и “Батенце”, който 50 години депозираше откраднато-спестените стотинки в „Бурканбанк“, а днес си купува тоалетната хартия и кремвиршите с кредитна карта, българина който получава по документи 360 лева, на ръка реално 500 лева, но обсъжда отстъпките в Лидл по “жисием” за 1500 лева? Българина, който всяка вечер ходи на протести срещу олигархията и сливането на политическия елит с мафията и в същото време, държи парите си в КТБ. Вечно мрънкащ и недоволен, псуващ България и същевременно шовинистично агресивен, без идеали, морал и критично мислене, делящ се единствено според омразата на русофил и русофоб, син и червен, говедо и чорбар. Истината е, че всичко в България е точно така, както трябва да бъде и можем да констатираме, че обществото заслужава управляващите го (защото те са огледало на моралното състояние и развитието на същото обществото), така и народът заслужава съдбата си. Ние знаем, че нещо не както трябва, но не ни стиска да започнем да го променяме. Не сме много срещу корупцията, защото ами ако нас ни спре КАТ!?! Ние сме си виновни за високите цени – защото купуваме, ние сме си виновни за качеството на услугите – защото продължаваме да ги ползваме, ние сме си виновни за движението по пътищата – защото ни е страх или срам да направим забележка или да не излезем балъци, като спазваме правилата, ние сме си виновни за чалгата – защото ние сме чалга.

Но да се върнем на колезденето. В София вече има велоалеи, които започват и свършват в нищото. Затова Ви призовавнам поне веднъж в седмицата оставайте насаме със себе си и се размишлявайте за живота си, за мястото където го прекарвате и за това, какво искате да постигнете освен 42 инчовия телевизор, последния айфонь и навигацията за Golf-а.